Глава 3 - Синдикални организации и организации на работодателите
Самостоятелност
Чл. 33. (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г., в сила от 01.01.1993 г.) (1) Синдикалните организации и организациите на работодателите имат право в рамките на закона сами да изработват и приемат свои устави и правила за работа, свободно да избират свои органи и представители, да организират своето управление, както и да приемат програми за дейността си.
(2) Синдикалните организации и организациите на работодателите свободно определят своите функции и ги осъществяват в съответствие с техните устави и закона.
Представителни организации на работниците и служителите
Чл. 34. (Отм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г., в сила от 01.01.1993 г., нов, бр. 25 от 2001 г., в сила от 31.03.2001 г.; изм., бр. 120 от 2002 г., изм. изцяло, бр. 40 от 2007 г.; изм., бр. 58 от 2010 г., в сила от 30.07.2010 г.; изм. изцяло, бр. 7 от 2012 г.; изм., бр. 8 от 2016 г., в сила от 29.01.2016 г.) За представителна организация на работниците и служителите на национално равнище се признава организация, която отговаря на следните изисквания:
1. (изм. - ДВ, бр. 8 от 2016 г., в сила от 29.01.2016 г.) да има най-малко 50 хиляди членове;
2. да има организации на работниците и служителите в повече от една четвърт от дейностите, определени с код до втори знак от Класификацията на икономическите дейности, утвърдена от Националния статистически институт, с членуващи не по-малко от 5 на сто от заетите лица във всяка икономическа дейност или най-малко 50 организации с не по-малко от 5 членове във всяка икономическа дейност;
3. да има местни органи в повече от една четвърт от общините в страната и национален ръководен орган;
4. да има качество на юридическо лице, придобито по реда на чл. 49, ал. 1 най-малко три години преди подаването на искането за признаване на представителност.
Представителни организации на работодателите
Чл. 35. (Отм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г., в сила от 01.01.1993 г., нов, бр. 25 от 2001 г., в сила от 31.03.2001 г.; изм., бр. 120 от 2002 г., изм. изцяло, бр. 40 от 2007 г.; изм., бр. 58 от 2010 г., в сила от 30.07.2010 г.; изм. изцяло, бр. 7 от 2012 г.; изм. с Решение № 7 от 19.06.2012 г. на КС на РБ - ДВ, бр. 49 от 2012 г.; изм., бр. 8 от 2016 г., в сила от 29.01.2016 г.) (1) За представителна организация на работодателите на национално равнище се признава организация, която отговаря на следните изисквания:
1. (обявена за противоконституционна с Решение № 7 от 19.06.2012 г. на КС на РБ - ДВ, бр. 49 от 2012 г.; изм., бр. 8 от 2016 г., в сила от 29.01.2016 г.) има най-малко:
а) 1500 членове и общо не по-малко от 50 000 работници и служители във всички членове на работодателската организация, или
б) 100 000 работници и служители, наети по трудов договор, във всички членове на работодателската организация;
2. да има организации на работодателите в повече от една четвърт от дейностите, определени с код до втори знак от Класификацията на икономическите дейности, утвърдена от Националния статистически институт, с не по-малко от 5 на сто от осигурените по трудов договор лица във всяка икономическа дейност или 10 членове във всяка икономическа дейност;
3. да има местни органи в повече от една четвърт от общините в страната и национален ръководен орган;
4. да има качество на юридическо лице, придобито по реда на чл. 49, ал. 1 най-малко три години преди подаване на искането за признаване на представителност;
5. (обявена за противоконституционна с Решение № 7 от 19.06.2012 г. на КС на РБ - ДВ, бр. 49 от 2012 г.) да не извършва дейности, изрично възложени само на нея със закон или с нормативен акт.
(2) В случаите, когато един работодател членува пряко или чрез браншова или отраслова организация в две или повече национални организации на работодателите, при установяване на членския състав с оглед наличието на критериите за представителност по ал. 1, т. 1 той разполага с една от следните възможности:
1. да упълномощи с изрично пълномощно една от националните организации, в които членува;
2. да упълномощи с изрично пълномощно браншовата или отрасловата организация, в която членува.
(3) В случаите, когато една браншова или отраслова организация на работодателите членува в две или повече национални организации на работодателите, при установяване на членския състав по ал. 1, т. 2 с оглед наличието на критериите за представителност тя се включва в списъка на тази организация, на която е дала изрично пълномощно да я представлява.
Признаване на представителни организации
Чл. 36. (Отм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г., в сила от 01.01.1993 г., нов, бр. 25 от 2001 г., в сила от 31.03.2001 г., изм., бр. 40 от 2007 г.; изм., бр. 61 от 2011 г.; изм., бр. 77 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) (1) Организациите на работниците и служителите и на работодателите се признават по тяхно искане за представителни на национално равнище от Министерския съвет за срок 4 години.
(2) Веднъж на 4 години Министерският съвет провежда процедура за признаване на организациите на работниците и служителите и на работодателите за представителни на национално равнище.
(3) Председателят на Националния съвет за тристранно сътрудничество обявява в "Държавен вестник" начало на процедура за признаване на представителност 6 месеца преди изтичането на срока по ал. 1.
(4) (Изм. - ДВ, бр. 61 от 2011 г.) Организациите на работниците и служителите и на работодателите, които искат да бъдат признати за представителни, подават исканията си в четиримесечен срок от датата на обнародване на обявлението по ал. 3.
(5) Министерският съвет определя реда за установяване наличието на критериите за представителност по чл. 34 и 35 при спазване на следните принципи:
1. равнопоставеност при преценка на критериите за представителност и на наличието на социален мандат;
2. прозрачност на процедурата по установяване наличието на критериите за представителност по чл. 34 и 35;
3. гарантиране истинността на първичната информация;
4. взаимен контрол при установяване наличието на критериите за представителност.
(6) (Изм. - ДВ, бр. 61 от 2011 г.) Министерският съвет се произнася с решение в двумесечен срок от постъпването на редовно направено искане от заинтересувана организация.
(7) (Изм. - ДВ, бр. 77 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) Отказът на Министерския съвет да признае организация на работниците и служителите или на работодателите за представителна се мотивира и съобщава на заинтересуваната организация в 7-дневен срок от приемането му. Заинтересуваната организация може да обжалва отказа пред съответния административен съд по реда на Административнопроцесуалния кодекс.
(8) За представителни се признават и всички поделения на организация, призната за представителна на национално равнище.
Проверка на изискванията за представителност
Чл. 36а. (Нов - ДВ, бр. 25 от 2001 г., в сила от 31.03.2001 г.; изм., бр. 40 от 2007 г.)(1) Министерският съвет по своя инициатива може да извършва проверка за наличието на критериите за представителност по чл. 34 или 35 на всяка от организациите на работниците и служителите и на работодателите.
(2) В зависимост от резултатите от проверката Министерският съвет приема решение, с което може:
1. да отнеме качеството на представителна организация на работниците и служителите или на работодателите на национално равнище;
2. да потвърди нейната представителност по реда на чл. 36, ал. 5 и 6.
(3) Решението по ал. 2, т. 1 подлежи на обжалване по реда на чл. 36, ал. 7.
Участие в подготовката на вътрешни актове на предприятието
Чл. 37. (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г., в сила от 01.01.1993 г.) Органите на синдикалните организации в предприятието имат право да участвуват в подготовката на проектите на всички вътрешни правилници и наредби, които се отнасят до трудовите отношения, за което работодателят задължително ги поканва.
Чл. 38. (Отм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г., в сила от 01.01.1993 г.)
Чл. 39. (Отм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г., в сила от 01.01.1993 г.)
Чл. 40. (Отм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г., в сила от 01.01.1993 г.)
Чл. 41. (Отм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г., в сила от 01.01.1993 г.)
Участие в обсъждането на трудови и осигурителни въпроси
Чл. 42. (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г., в сила от 01.01.1993 г.) Централните ръководства на синдикалните организации и на организациите на работодателите или определените от тях органи или лица имат право да участвуват в обсъждането на въпроси на трудовите и осигурителните отношения на работниците и служителите от министерствата, другите ведомства, предприятията и органите на местното самоуправление.
Чл. 43. (Отм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г., в сила от 01.01.1993 г.)
Чл. 44. (Отм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г., в сила от 01.01.1993 г.)
Представителство пред съда
Чл. 45. (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г., в сила от 01.01.1993 г.; изм. и доп., бр. 105 от 2016 г., в сила от 30.12.2016 г.) (1) (Предишен текст на чл. 45 - ДВ, бр. 105 от 2016 г., в сила от 30.12.2016 г.) Синдикалните организации и техните поделения имат право по искане на работниците и служителите да ги представляват като пълномощници пред съда. Те не могат да сключват спогодби, да признават искове, да се отказват, да оттеглят или намаляват исканията на работниците и служителите и да получават суми за сметка на представляваните лица, освен ако бъдат изрично упълномощени за това.
(2) (Нова - ДВ, бр. 105 от 2016 г., в сила от 30.12.2016 г.) Алинея 1 се прилага и по отношение на работниците и служителите по чл. 121а.
Съдействие за осъществяване дейността на синдикалните организации и на представителите на работниците и служителите
Чл. 46. (Доп. - ДВ, бр. 58 от 2010 г., в сила от 30.07.2010 г.)(1) (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г., в сила от 01.01.1993 г., предишен текст на чл. 46, бр. 48 от 2006 г., в сила от 01.07.2006 г.; доп., бр. 58 от 2010 г., в сила от 30.07.2010 г.) Държавните органи, органите на местно самоуправление и работодателите създават условия и съдействуват на синдикалните организации за осъществяване на тяхната дейност. Те им предоставят безвъзмездно за ползуване движими и недвижими имоти, сгради, помещения и други материални условия, необходими за изпълнение на техните функции.
(2) (Нова - ДВ, бр. 48 от 2006 г., в сила от 01.07.2006 г.) Работодателят е длъжен да съдейства на представителите на работниците и служителите за изпълнение на функциите им и да създава условия за осъществяване на дейността им.
Чл. 47. (Отм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г., в сила от 01.01.1993 г.)
Чл. 48. (Отм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г., в сила от 01.01.1993 г.)
Юридическо лице
Чл. 49. (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г., в сила от 01.01.1993 г.; изм. и доп., бр. 59 от 2018 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 2 от 1996 г.; изм., бр. 59 от 2018 г.) Синдикалните организации и организациите на работодателите придобиват качеството на юридическо лице след вписването им в регистър на синдикални и работодателски организации към съответния окръжен съд по седалището им.
(2) (Изм. - ДВ, бр. 59 от 2018 г.) Поделение на организация, вписана по ал. 1, придобива качество на юридическо лице съгласно устава й.
(3) (Нова - ДВ, бр. 59 от 2018 г.) Вписванията се извършват при условията и по реда на глава петдесет и пета от Гражданския процесуален кодекс.
(4) (Нова - ДВ, бр. 59 от 2018 г.) В регистъра на синдикални и работодателски организации се вписват следните обстоятелства:
1. видът и наименованието на организацията;
2. седалището и адресът;
3. уставът на организацията;
4. органите, имената на членовете на управителния орган, имената и длъжностите на лицата, представляващи организацията;
5. прекратяването на организацията;
6. преобразуването;
7. имената, съответно наименованието, както и адресът на ликвидаторите;
8. заличаването на организацията.
(5) (Нова - ДВ, бр. 59 от 2018 г.) На вписване подлежат и промените в обстоятелствата по ал. 4.
(6) (Нова - ДВ, бр. 59 от 2018 г.) Обстоятелствата и актовете по ал. 4 се заявяват за вписване, съответно за обявяване в регистъра на синдикални и работодателски организации към съответния окръжен съд, в едномесечен срок от деня на възникването им, съответно на промяната им.
(7) (Предишна ал. 3 - ДВ, бр. 59 от 2018 г.) Имуществените отношения между членовете на прекратена синдикална организация, както и на прекратена организация на работодатели се уреждат съобразно предвиденото в техните устави.
Чл. 33. (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г., в сила от 01.01.1993 г.) (1) Синдикалните организации и организациите на работодателите имат право в рамките на закона сами да изработват и приемат свои устави и правила за работа, свободно да избират свои органи и представители, да организират своето управление, както и да приемат програми за дейността си.
(2) Синдикалните организации и организациите на работодателите свободно определят своите функции и ги осъществяват в съответствие с техните устави и закона.
Представителни организации на работниците и служителите
Чл. 34. (Отм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г., в сила от 01.01.1993 г., нов, бр. 25 от 2001 г., в сила от 31.03.2001 г.; изм., бр. 120 от 2002 г., изм. изцяло, бр. 40 от 2007 г.; изм., бр. 58 от 2010 г., в сила от 30.07.2010 г.; изм. изцяло, бр. 7 от 2012 г.; изм., бр. 8 от 2016 г., в сила от 29.01.2016 г.) За представителна организация на работниците и служителите на национално равнище се признава организация, която отговаря на следните изисквания:
1. (изм. - ДВ, бр. 8 от 2016 г., в сила от 29.01.2016 г.) да има най-малко 50 хиляди членове;
2. да има организации на работниците и служителите в повече от една четвърт от дейностите, определени с код до втори знак от Класификацията на икономическите дейности, утвърдена от Националния статистически институт, с членуващи не по-малко от 5 на сто от заетите лица във всяка икономическа дейност или най-малко 50 организации с не по-малко от 5 членове във всяка икономическа дейност;
3. да има местни органи в повече от една четвърт от общините в страната и национален ръководен орган;
4. да има качество на юридическо лице, придобито по реда на чл. 49, ал. 1 най-малко три години преди подаването на искането за признаване на представителност.
Представителни организации на работодателите
Чл. 35. (Отм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г., в сила от 01.01.1993 г., нов, бр. 25 от 2001 г., в сила от 31.03.2001 г.; изм., бр. 120 от 2002 г., изм. изцяло, бр. 40 от 2007 г.; изм., бр. 58 от 2010 г., в сила от 30.07.2010 г.; изм. изцяло, бр. 7 от 2012 г.; изм. с Решение № 7 от 19.06.2012 г. на КС на РБ - ДВ, бр. 49 от 2012 г.; изм., бр. 8 от 2016 г., в сила от 29.01.2016 г.) (1) За представителна организация на работодателите на национално равнище се признава организация, която отговаря на следните изисквания:
1. (обявена за противоконституционна с Решение № 7 от 19.06.2012 г. на КС на РБ - ДВ, бр. 49 от 2012 г.; изм., бр. 8 от 2016 г., в сила от 29.01.2016 г.) има най-малко:
а) 1500 членове и общо не по-малко от 50 000 работници и служители във всички членове на работодателската организация, или
б) 100 000 работници и служители, наети по трудов договор, във всички членове на работодателската организация;
2. да има организации на работодателите в повече от една четвърт от дейностите, определени с код до втори знак от Класификацията на икономическите дейности, утвърдена от Националния статистически институт, с не по-малко от 5 на сто от осигурените по трудов договор лица във всяка икономическа дейност или 10 членове във всяка икономическа дейност;
3. да има местни органи в повече от една четвърт от общините в страната и национален ръководен орган;
4. да има качество на юридическо лице, придобито по реда на чл. 49, ал. 1 най-малко три години преди подаване на искането за признаване на представителност;
5. (обявена за противоконституционна с Решение № 7 от 19.06.2012 г. на КС на РБ - ДВ, бр. 49 от 2012 г.) да не извършва дейности, изрично възложени само на нея със закон или с нормативен акт.
(2) В случаите, когато един работодател членува пряко или чрез браншова или отраслова организация в две или повече национални организации на работодателите, при установяване на членския състав с оглед наличието на критериите за представителност по ал. 1, т. 1 той разполага с една от следните възможности:
1. да упълномощи с изрично пълномощно една от националните организации, в които членува;
2. да упълномощи с изрично пълномощно браншовата или отрасловата организация, в която членува.
(3) В случаите, когато една браншова или отраслова организация на работодателите членува в две или повече национални организации на работодателите, при установяване на членския състав по ал. 1, т. 2 с оглед наличието на критериите за представителност тя се включва в списъка на тази организация, на която е дала изрично пълномощно да я представлява.
Признаване на представителни организации
Чл. 36. (Отм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г., в сила от 01.01.1993 г., нов, бр. 25 от 2001 г., в сила от 31.03.2001 г., изм., бр. 40 от 2007 г.; изм., бр. 61 от 2011 г.; изм., бр. 77 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) (1) Организациите на работниците и служителите и на работодателите се признават по тяхно искане за представителни на национално равнище от Министерския съвет за срок 4 години.
(2) Веднъж на 4 години Министерският съвет провежда процедура за признаване на организациите на работниците и служителите и на работодателите за представителни на национално равнище.
(3) Председателят на Националния съвет за тристранно сътрудничество обявява в "Държавен вестник" начало на процедура за признаване на представителност 6 месеца преди изтичането на срока по ал. 1.
(4) (Изм. - ДВ, бр. 61 от 2011 г.) Организациите на работниците и служителите и на работодателите, които искат да бъдат признати за представителни, подават исканията си в четиримесечен срок от датата на обнародване на обявлението по ал. 3.
(5) Министерският съвет определя реда за установяване наличието на критериите за представителност по чл. 34 и 35 при спазване на следните принципи:
1. равнопоставеност при преценка на критериите за представителност и на наличието на социален мандат;
2. прозрачност на процедурата по установяване наличието на критериите за представителност по чл. 34 и 35;
3. гарантиране истинността на първичната информация;
4. взаимен контрол при установяване наличието на критериите за представителност.
(6) (Изм. - ДВ, бр. 61 от 2011 г.) Министерският съвет се произнася с решение в двумесечен срок от постъпването на редовно направено искане от заинтересувана организация.
(7) (Изм. - ДВ, бр. 77 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) Отказът на Министерския съвет да признае организация на работниците и служителите или на работодателите за представителна се мотивира и съобщава на заинтересуваната организация в 7-дневен срок от приемането му. Заинтересуваната организация може да обжалва отказа пред съответния административен съд по реда на Административнопроцесуалния кодекс.
(8) За представителни се признават и всички поделения на организация, призната за представителна на национално равнище.
Проверка на изискванията за представителност
Чл. 36а. (Нов - ДВ, бр. 25 от 2001 г., в сила от 31.03.2001 г.; изм., бр. 40 от 2007 г.)(1) Министерският съвет по своя инициатива може да извършва проверка за наличието на критериите за представителност по чл. 34 или 35 на всяка от организациите на работниците и служителите и на работодателите.
(2) В зависимост от резултатите от проверката Министерският съвет приема решение, с което може:
1. да отнеме качеството на представителна организация на работниците и служителите или на работодателите на национално равнище;
2. да потвърди нейната представителност по реда на чл. 36, ал. 5 и 6.
(3) Решението по ал. 2, т. 1 подлежи на обжалване по реда на чл. 36, ал. 7.
Участие в подготовката на вътрешни актове на предприятието
Чл. 37. (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г., в сила от 01.01.1993 г.) Органите на синдикалните организации в предприятието имат право да участвуват в подготовката на проектите на всички вътрешни правилници и наредби, които се отнасят до трудовите отношения, за което работодателят задължително ги поканва.
Чл. 38. (Отм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г., в сила от 01.01.1993 г.)
Чл. 39. (Отм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г., в сила от 01.01.1993 г.)
Чл. 40. (Отм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г., в сила от 01.01.1993 г.)
Чл. 41. (Отм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г., в сила от 01.01.1993 г.)
Участие в обсъждането на трудови и осигурителни въпроси
Чл. 42. (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г., в сила от 01.01.1993 г.) Централните ръководства на синдикалните организации и на организациите на работодателите или определените от тях органи или лица имат право да участвуват в обсъждането на въпроси на трудовите и осигурителните отношения на работниците и служителите от министерствата, другите ведомства, предприятията и органите на местното самоуправление.
Чл. 43. (Отм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г., в сила от 01.01.1993 г.)
Чл. 44. (Отм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г., в сила от 01.01.1993 г.)
Представителство пред съда
Чл. 45. (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г., в сила от 01.01.1993 г.; изм. и доп., бр. 105 от 2016 г., в сила от 30.12.2016 г.) (1) (Предишен текст на чл. 45 - ДВ, бр. 105 от 2016 г., в сила от 30.12.2016 г.) Синдикалните организации и техните поделения имат право по искане на работниците и служителите да ги представляват като пълномощници пред съда. Те не могат да сключват спогодби, да признават искове, да се отказват, да оттеглят или намаляват исканията на работниците и служителите и да получават суми за сметка на представляваните лица, освен ако бъдат изрично упълномощени за това.
(2) (Нова - ДВ, бр. 105 от 2016 г., в сила от 30.12.2016 г.) Алинея 1 се прилага и по отношение на работниците и служителите по чл. 121а.
Съдействие за осъществяване дейността на синдикалните организации и на представителите на работниците и служителите
Чл. 46. (Доп. - ДВ, бр. 58 от 2010 г., в сила от 30.07.2010 г.)(1) (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г., в сила от 01.01.1993 г., предишен текст на чл. 46, бр. 48 от 2006 г., в сила от 01.07.2006 г.; доп., бр. 58 от 2010 г., в сила от 30.07.2010 г.) Държавните органи, органите на местно самоуправление и работодателите създават условия и съдействуват на синдикалните организации за осъществяване на тяхната дейност. Те им предоставят безвъзмездно за ползуване движими и недвижими имоти, сгради, помещения и други материални условия, необходими за изпълнение на техните функции.
(2) (Нова - ДВ, бр. 48 от 2006 г., в сила от 01.07.2006 г.) Работодателят е длъжен да съдейства на представителите на работниците и служителите за изпълнение на функциите им и да създава условия за осъществяване на дейността им.
Чл. 47. (Отм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г., в сила от 01.01.1993 г.)
Чл. 48. (Отм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г., в сила от 01.01.1993 г.)
Юридическо лице
Чл. 49. (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г., в сила от 01.01.1993 г.; изм. и доп., бр. 59 от 2018 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 2 от 1996 г.; изм., бр. 59 от 2018 г.) Синдикалните организации и организациите на работодателите придобиват качеството на юридическо лице след вписването им в регистър на синдикални и работодателски организации към съответния окръжен съд по седалището им.
(2) (Изм. - ДВ, бр. 59 от 2018 г.) Поделение на организация, вписана по ал. 1, придобива качество на юридическо лице съгласно устава й.
(3) (Нова - ДВ, бр. 59 от 2018 г.) Вписванията се извършват при условията и по реда на глава петдесет и пета от Гражданския процесуален кодекс.
(4) (Нова - ДВ, бр. 59 от 2018 г.) В регистъра на синдикални и работодателски организации се вписват следните обстоятелства:
1. видът и наименованието на организацията;
2. седалището и адресът;
3. уставът на организацията;
4. органите, имената на членовете на управителния орган, имената и длъжностите на лицата, представляващи организацията;
5. прекратяването на организацията;
6. преобразуването;
7. имената, съответно наименованието, както и адресът на ликвидаторите;
8. заличаването на организацията.
(5) (Нова - ДВ, бр. 59 от 2018 г.) На вписване подлежат и промените в обстоятелствата по ал. 4.
(6) (Нова - ДВ, бр. 59 от 2018 г.) Обстоятелствата и актовете по ал. 4 се заявяват за вписване, съответно за обявяване в регистъра на синдикални и работодателски организации към съответния окръжен съд, в едномесечен срок от деня на възникването им, съответно на промяната им.
(7) (Предишна ал. 3 - ДВ, бр. 59 от 2018 г.) Имуществените отношения между членовете на прекратена синдикална организация, както и на прекратена организация на работодатели се уреждат съобразно предвиденото в техните устави.